Начало / Анотация И. Шомова
Анотация И. Шомова

БИБЛИЯТА В ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА
проф. дфн. Искра Христова-Шомова
Часове: 30 часа лекции

Цели на курса: запознаване с ролята на Библията в европейската култура и с живота на някои от нейните големи идеи в европейското мислене
Методи на оценяване: върху доклад по свободно избрана библейска тема

Курсът се основава на дългогогодишните ми заничания с Библията, с нейната история и нейното разпространение, на информацията, събрана както в изследователската ми, така и в преподавателската ми работа, а също и на тримесечната ми специализация в американския институт по археология Уилям Ф. Олбрайт в Йерусалим, където имах възможност да ползвам две от най-богагиге библеистични библиотеки в света (на института Олбрайт и на френския институт Екол Библик), а също и да контактувам с мнозина хебраисти. Целта на курса е да въведе докторантите в средата, в която възникнава и после живее Свещеното писание, да им покаже фона, на който се ражда християнството, ролята на библейските книги като сакрален текст в средновековната култура, да ги запознае с живота на идеите и образите от Библията в европейската култура до наши дни. Желанието ми е също да запозная поне най-общо докторантите с библейските преводи и издания в източна и в западна Европа. Но главната цел на курса е да даде представа поне за някои от основните идеи на Библията, подхванати в старозаветни книги и доразвити в Новия завет, които са се оказали водещи в европейската култура и са били движещи сили за много от процесите в европейската история. Предвидено е в курса да бъдат показани няколко power point презентации и да има едно или две (а при желание и повече) посещения в Народната библиотека, където на докторантите да бъдат показани ръкописи (славянски, гръцки, арабски и персийски) и печатни издания на библейски книги, някои от тях богато илюстрирани.

За да се познава Библията, е нужно не само човек да я е чел (поне някои от книгите в нея), а да има познания и за средата, в която тя е възникнала, за духовните търсения, рожба на които са книгите в Библията. Еврейското свещено писание, което наричаме с гръцката дума Ф@ ВйвлЯб, т. е. Книгите, се състои от няколко свода от книги, които са възникнали по различно време, записани са по различно време и имат различна стойност за еврейския народ. Най-голямо значение има Тора, която ние наричаме Петокнижие, и в която се съдържа Законът на евреите. И все пак за евреите най-важната и най-свещената книга е Талмудът, който е съчетание от сбор от казуси, коментари и паралелни разкази към свещените книги. Евреите ценят най-много коментарите, разговорите по дадена тема, при това дълго за тях най-важни са били устните спекулации, родени при живото общуване, а не застиналият разказ. Талмудът е записан късно и има две версии – Вавилонски талмуд и Йерусалимски талмуд. Евреите не обичат думата Библия и по принцип не я употребяват, защото това е християнско название и този свод е християнски. Който иска да вникне в някоя от библейските книги и да разбере добре смисъла и, а също и средата, в която тя е родена и в която после е битувала, трябва да познава и талмудическите коментари и разкази по темите от тази книга. Освен това съществува фолклорно предание, от което може да се научат различни версии на библейските сюжети, а също и да се получат познания за множеството митологични персонажи, които я населяват.

Преломният момент в историята на човечеството настъпва с превода на еврейското Свещено писание на гръцки през ІІІ-ІІ в. пр. Хр., известен като превод на седемдесетте или Септуагинта. Почти всеки хуманитарист е чувал за Септуагинта, но и тук обикновено познанията са повърхностни и неточни. С появата на гръцкия превод се отварят широко вратите за елинско влияние върху еврейската мисъл. Рожба на синтеза от двата вида духовни търсения и духовни прозрения е християнството.

Малко след гръцкия превод се появява арамейският превод, известен като Таргум. Допреди няколко десетилетия се е смятало, че писмено фиксиран Таргум има най-рано от края на ІІ в. сл. Хр., но една от сензационните находки от кумранските пещери е Таргумът на книга Йов (11Q10). Арамейският превод е важен, защото в него най-добре са отразени духовните търсения на евреите от около Р. Хр.

По същото време се ражда християнството като едно от многобройните течения в юдаизма във време на особено интезивни духовни търсения – рожба на големия диалог на културите през епохата на елинизма, открил необятните простори на човешката мисъл, недостожими и до днес. Тогава е създаден Новият завет, който се състои от три основни части: Евангелие, Апостол и Откровение. Евангелието е Благата вест, то съдържа разказ за живота, мъченическата смърт и възкресението на Спасителя. То съдържа също и неговите думи, изразени най-често с притчи. Апостолът се състои от Деяния и Послания. Той доизгражда християнската доктрина, главно чрез посланията. Може да се каже, че по своята същност книгата Апостол е превод – превод от една семиотична система в друга. Това е превод на еврейското учение за единия Бог и за единството на вселената от еврейски на гръцки; превод от евангелски език на Спасителя, изразен в притчи, на категориалния език на класическата гръцка философия; превод от старозаветната ценностна система на Закона в новозаветната ценностна система на Благодатта; превод от митологичния език на табутата на понятийния език на категориите. Апокалипсисът е книга на есхатологични видения, създадена под персийско влияние, и продължение на книгите на пророците.

През ІV в. св. Йероним осъществява латинския превод на Стария и Новия завет, известен като Вулгата. Той превежда от еврейски, но въз основа на Хексаплите на Ориген, така че в неговия превод има влияние от Септуагинта. В продължение на векове западноевропейските народи ще контактуват с Библията посредством този превод.

През ІХ в. настъпва повратен момент в европейската култура с появата на нов превод на Библията – славянския. Светите братя Кирил и Методий превеждат отначало Евангелието, Апостола и Псалтира, а после св. Методий превежда и целия Стар завет.

От втората половина на ХV в. нататък, след откритието на Гутенберг, един след друг се появяват отпечатани преводи на Библията на различни европейски езици. Сред тях най-интересен за нас е издаденият през 1517-1519 г. превод на белоруския учен и просветител д-р Франциск Скорина, възпитаник на Ягелонския и на Падуанския университет.
Средновековието и следващите го векове познават и два паралелни начина на живот на Библията – в коментари и в апокрифи. Ще запозная накратко докторантите с някои от еврейските коментари, с видовете християнска екцегетика и с някои от апокрифите по библейски сюжети.

В курса ще бъдат разгледани няколко основни идеи, които могат да се проследят в библейските книги: идеята за греха, наказанието, покаянието и прошката; идеята за жертвоприношението и първородния син; идеята за йерогамията – божествения брачен съюз; идеята за УпцЯб, Божията Премъдрост; идеята за противника, Сатаната; идеята за общуването на човека с Бога и за Теофанията – Божието явяване; идеята за външния Бог и за Бога вътре в човека. Предвижда се преподавателят да запознае докторантите с тези идеи в различните библейски книги, а по-нататък в диалог да бъдат посочени техните проявления в различни моменти от историята или в различни творби.
Ще бъдат разгледани интерпретациите на библейски теми и сюжети и библейски идеи в произведения на изобразителното изкуство и литературата.

Програма на курса

1. Входен тест Познавате ли Библията? Еврейското Свещено писание и неговата кодификация. Тора (Петокнижието), Невиим (Пророците), Кетувим (Книгите). Псалтирът като най-ярък израз на еврейската вяра и еврейската душевност. Всяко дихание да хвали Господа. Идеята за греха, наказанието, изкуплението и прошката. Значението на Петдесети псалм в християнското богослужение. Темата за греха в средновековната литература и в съвременното общество. Грях и грешка. Темата в романа на Достоевски Престъпление и наказание.

2. Талмудът и мястото на Свещеното писание в живота и в ценностната система на евреите. Талмудическата култура на евреите. Рабинизмът и институцията нази. Рабинизмът и връзката му с фарисеите. Масоретската кодификация на свещеното писание. Еврейската култура в средновековна и съвременна Европа.

3. Повратният момент – гръцкият превод на еврейското Писание. Преводът на Тора от седемдесетте по времето на Птолемей ІІ Филаделф (285-246 пр. Хр.). Писмото на Аристеас като исторически извор. Септуагинта. Кратка характеристика на преводите в Септуагинта. Елинизацията в някои от гръцките преводи. Арамейският превод – Таргумът. Главни особености на превода в Таргума – съкратен преразказ на поетичните пасажи и отстраняване на антропоморфните черти на Бога. По-късни гръцки преводи на Светото писание – на Акила, Симах и Теодотион. Хексаплите на Ориген. Латинските преводи до св. Йероним (Vetus Latina или Itala). Преводът на св. Йероним (Вулгата) и значението му за западноевропейската култура.

4. Християнството като рожба на синтеза между еврейското прозрение за единия Бог и елинската спекулативна мисъл. Основни източници на християнството – еврейски, елински и персийски. Новият завет. Евангелието – Благата вест. Спасителят и неговите думи. Притчите в контекста на еврейското предание. Силата на чудесата. Гностически моменти в Евангелието – Преображението. Иконографията на сцената Благовещение с power point презентация.

5. Идеята за жертвоприношението и за първородния син – в Стария завет и в Новия завет. Евреите са единственият народ в древността, който не е имал човешки жертвоприношения. Смисълът на епизода с Авраам и Исак – в забраната за човешки жертвоприношения. Женското начало и почитта към него в християнството. Индоевропейските черти на християнството. Иконографията на св. Богородица. Посещение в криптата на св. Александър Невски и разглеждане на сбирката с икони.

6. Апостолът като превод на Закона на езика на Благодатта. Преводачът - апостол Павел, ученик на големия еврейски духовен водач Рабан Гамалиел, един от малцината представители на рабинизма, изкушени в елинската философия. Разпространението на Благата вест сред езичниците. Откровението (Апокалипсисът) и есхатологичното очакване. Връзката с пророческите книги. Персийско и индоевропейско влияние. Апокалиптични идеи и видения в европейското изкуство и литература. Подходът към темата в Името на розата от Умберто Еко.

7. Теофанията (Божието явяване) в Стария и в Новия завет. Иконографските принципи на изобразяване на Теофанията в източното и в западното изкуство. Забраната да се изобразява Бог Отец във византийската иконография. Теофанията през Ренесанса. Power point презентация на Теофания.

8. Виртуална разходка из светите земи – Йерусалим, Витлеем, Юдейската пустиня, Синай. Презентацията е изградена е главно от снимки, правени лично от мене по време на специализацията ми през 2005-2006 г.

9. Светите братя Кирил и Методий и техните библейски преводи. Съдбата на тези преводи. Запазен ли е Методиевият превод на Стария завет? Библейските преводи и редакции в България. Библейските книги в славянския свят през Средновековието. Богослужебните библейски книги - Евангелие, Апостол, Псалтир, и тяхната традиция. Чети библейски книги. Тълковните преводи в Преслав и на Балканите през ХІV-ХV в. Двата славянски превода на катената на книга Йов. Пълният славянски библейски свод – Генадиевската библия. Методиевските преводи в Генадиевската библия.

10. Паралелни версии на сюжетите от Библията. Успоредни традиции на потомците на Исмаил и на Исав. Някои митологични персонажи (Рахав, Ям, Левиатанът) и техните паралели в семитската, шумерската и угаритската митология. Старозаветни и новозаветни апокрифи и тяхното разпространение в средновековна България. Библейската екзегетика. Еврейските тълкувания върху Писанието. Християнската екзегетика. Александрийска и антиохийска школа. Катените – големи сборници с коментари. Миниатюрите към гръцките ръкописи на катената на книга Йов - power point презентация.

11. Темата за противника, дявола – от книга Йов до Новия завет. Дяволът в историята на християнството. Дяволът вън от човека и вътре в него. Названията за дявола в Кирило-Методиевските преводи. Обществата, завладени от идеята за врага – ксенофобията, преследването на вещици, страшните диктатури на ХХ век. Дяволът и д-р Фауст – у Марлоу, у Гьоте и у Томас Ман. Темата в Майсторът и Маргарита на Булгаков. Иконографията на дявола.

12. Печатната Библия. Най-ранните печатни Библии. Чешката печатна Библия от 1488 г. Библейските преводи на д-р Франциск Скорина от 1517-1519 г. и тяхното отношение към православната традиция. Миниатюрите на д-р Скорина - power point презентация. Острожката библия. Посещение в Народната библиотека Свв. Кирил и Методий и разглеждане на ръкописи на библейски книги и старопечатни библии.

13. Библейските образи и сюжети в Корана и в исляма. Посещение в Народната библиотека Свв. Кирил и Методий и разглеждане на арабски и персийски корани и други ръкописи.

14. Идеята за УпцЯб, Божията премъдрост, от книга Йов и книгите с премъдрости до посланията на апостол Павел. Рожбите на УпцЯб в Стария и в Новия завет – от страха до вярата, надеждата и любовта. УпцЯб като главно проявление на Бога у гностиците. Божията премъдрост в източната и в западната църква. Юстиниян и храмът Св. София в Цариград. Другите храмове Св. София като негови реплики. Ролята на св. София в историята на славянската писменост и култура. Славянското съответствие на гръцката дума в Кирило-Методиевите преводи. Иконографските изображения на св. София – power point презентация. Идеята за йерогамията – божествения брачен съюз и сливането на двете начала. Представите за йерогамията в древността. УпцЯб и йерогамията. Християнството и йерогамията.

15. Библейските теми и сюжети в европейското изобразително изкуство – power point презентация и разговор. Библейските теми и сюжети в европейската литература. Шедьоврите на ХХ век – Йосиф и неговите братя на Томас Ман и Майсторът и Маргарита на Михаил Булгаков. Темата за Христос в романите Никос Казандзакис Последното изкушение и Христос отново разпнат. Библейските теми в творчеството на Паулу Коелю.

16. Идеята за Бога вън от човека и вътре в него – от книга Йов и книгите с премъдрости до Новия завет; в европейската философия и в модерното общество.

Някои теми може да се разширят за сметка на други по желание на докторантите. Последователността на темите също може да се промени.

Изпит. Всеки трябва да напише някаква разработка върху библейска тема. Може да избере библейска книга, място, сюжет, библейски герой или дори само някой цитат от Библията, върху който да напише своите разсъждения. Важно е те да са колкото може по-самостоятелни. Желателно е изпитът да протече като научна конференция с докладчици и опоненти по всяка тема. Опитът ми от досегашните спецкурсове показва, че някои студенти пишат кратко и формално, но други пишат с желание и вдъхновение и се получават много хубави работи. Който иска, може да направи и power point презентация. Най-добрите работи ще бъдат прочетени на Климентовите четения за млади изследователи на катедрата по кирилометодиевистика, които се провеждат всяка година през ноември.

Препоръчана литература
А. А. Алексеев. Текстология славянской Библии, Санкт-Петербург, 1999.
В. Мавродинава. Иконография на дванадесетте главни християнски празника в православното изкуство. София, 2005.
И. Я. Порфирьев. Апокрифические сказания о ветхозаветных лицах и событиях по рукописям Соловецкой библиотеки. Санкт-Петербург, 1877. Същото в: Сборник отделения русского языка и словесности Императорсой Академии наук., т. ХVІІ, 1877, с. 1-276.
Кр. Станчев. Поетика на старобългарската литература. София, 1982.
Б. Христова. Тълкуванията на старозаветни и новозаветни книги в средновековната българска култура. – В: Източното православие в европейската култура. София, 1999, с. 186-191.
И. Христова-Шомова. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция, София, 2004.
И. Христова-Шомова. Книга Йов с тълкувания в славянски превод, София, 2007.
И. Христова. О славянских переводах Господней молитвы. – Palaeobulgarica, 1991, 3, 41-56.
И. Христова. Филологически поглед върху сакралния и ритуалния текст. – Език и литература, 1997, 1-2, 134-142.
И. Христова-Шомова. Първородният син. В: Езици на общуването. Годишник на асоциация Онгъл. Т. 3. София, 2003, 206-214.
И. Христова-Шомова. Превъплъщенията на Велзевул. - В: Между ангели и демони, сборник с доклади от конференцията, проведена в Лесидрен, 29. 08 - 1. 09. 2001, София, 2005, 227-236.
И. Христова-Шомова. Библейските цитати и реминисценции в Молитва към Богородица на Димитър Кантакузин. – Български език, 2005, 3, с. 46-53.
И. Христова-Шомова. За закона и благодатта, за луната и слънцето. – В: Реката на времето. Сборник статии в памет на проф. Людмила Боева (1934-2001). Река времени. Сборник статей памяти проф. Людмилы Боевы (1934-2001). София, 2007, с. 61-70.
The Anchor Bible. V. 1-30. Introduction, translation and notes. New York-London-Toronto-Sydnay-Auckland, 1958-1983.
J. Blenkinsopp. Wisdom and Law in the Old Testament. London, 1983.

The Holy Bible Containing the Old and New Testaments. Revised Standard Version. Translated from the original tongues; being the version set forth A.D. 1611, revised A.D. 1881-1885 and A.D. 1901; compared with the most ancient authorities and revised A.D. 1952.

S. Jelicoe. The Septuagint and Modern Study. Oxford, 1968.
C. G. Jung. Antwort auf Hiob. 1952. Български превод: К. Г. Юнг. Отговор на Йов. Плевен, 1997.
J. Frazer. The Folklore in the Old Testament. London. Български превод: Фрейзър Дж. Фолклорът в стария завет. София, 1988.
L. Ginsberg. The Legends of the Jews. T.I-VII. Philadelphia, 1942-1946.
E. Levine. The Aramaic Version of the Bible. Berlin-New York, 1988.
N. Marcos. The Septuagint Reading of the Book of Job. – In: The Book of Job. Leuven, 1994, pp. 251-266.
F. G. Martinez. The Dead Sea Scrolls Translated: The Qumran Texts in English. New York, 1996.
J. Neusner. Introduction to Rabbinic Literature. New York, 1994.
Origenis hexaplorum quae supersunt: sive veterum interpretum graecorum in totum vetus testamentum Fragmenta post flaminum nobilium, drusium et monte falconium, adhibita etiam versione syro-hexaplari conciunavit, emendavit et multis partibus auxit Fridericus Field. Tomus І-II, Oxoni, 1875.

G. Von Rad. Wisdom in Israel. London, 1972.

А. Sperber. The Bible in Aramaic, Based on Manuscripts and Printed Texts. Volume IVB. The Targum and the Hebrew Bible. Leiden, 1973.
F. Thomson. The Slavonic Translation of the Old Testament. – In: Interpretation of the Bible, Ljubljana, 1998, p. 605-920.

31 декември 2020
осолството на Швейцария в България в сътрудничество с Център за академични изследвания София (https://cas.bg) обявява ежегодния си конкурс за стипендии за български граждани, завършили висше образование, както и за желаещи да специализират в областта на и

18 декември 2020
в рамките на международна програма на DBU. Отпускат се минимум за 6 и максимум за 12 месеца.

12 октомври 2020
Отличието се дава на изявен редовен докторант в една от следните области: Естествени науки; Технически науки; Медицински науки.

27 юли 2020
Отворено е кандидатстването за третото издание на програмата Предприемачи в науката

9 юли 2020
за престой на високо научно ниво в рамките на един месец, на докторанти, на млади научни работници и на утвърдени преподаватели и изследователи.
 
 
© 2003. Всички права запазени.
Дизайн и разработка на Webfactory Bulgaria