КРИТИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ: ИСТОРИЯ, ОРГАНИЗАЦИЯ, ПРАКТИКА
доц. д-р Димитър Денков
Кредити 5(пет)
Хорариум 30 часа лекции
Форма на обучението - Лекции, семинарни занятия

Участието предполага: а) рефериране на три от посочените произведения; б) разработване и обсъждане от всеки участник на една от темите във връзка с дисертационния му труд.

Предварителни изисквания
Курсът е предназначен най-вече за докторанти от специалностите “Философия”, “Социология”, “Психология”, “Културология”, “Журналистика” и “История”; открит е за всички редовни и задочни докторанти на СУ “Св. Климент Охридски”.

Цели на курса
Курсът цели овладяване на важни за хуманитарните и обществени науки през ХХ век изследователски методи в рамките на критическата теория на М. Хоркхаймер и Т. Адорно и нейното развитие в различните етапи и представители на т. нар. Франкфуртска школа. Те ще бъдат обсъждани с оглед на дисертационните трудове и учебни планове на докторантите.

Основа на обсъжданията са реферати на основни произведение и изяснявания на съответни понятия в конкуриращи се философско-методологически, културно-исторически или социално-политически подходи според следния

Съдържание на дисциплината (анотация)
1. Обща представа за критическа теория - (рефериране и обсъждане според “Критическта теория” на М. Хоркхаймер, “Негативна диалектика” на Т. Адорно, “Диалектика на Просвещението” на М. Хоркхаймер/Т. Адорно)
2. Развитие на критическата теория преди и след Втората световна война; основни теоретически и практически проблеми и средства за решението им (обсъждане на: Г. Лукач, “История и класово съзнание”; В. Бенямин, “Към понятието за история”, Х. Маркузе, “Ерос и цивилизация”, Ю. Хабермас, “Структурно изменение на публичността”)
3. Възстановяването на Института за социални изследвания и демократизацията на Германия (по А. Демирович, “Развитие на критическата теория до Франкфуртска школа”)
4. “Теоретическата” практика около 1968. - олитическата теория – идеология и светоглед (според К. Маркс/Фр. Енгелс, Немската идеология и К. Ясперс, Психология на светогледите);
5. Критическа теория и институционална практика (по М. Хоркхаймер, “Критическата теория”; Ю. Хабермас, “Структурно изменение на публичността”; Р. Низбет, “Социална промяна и история”.
6. Медийни форми на критическата теория (по А. Демирович, “Развитие на критическата теория до Франкфуртска школа”)

Основна литература: вж. по-горе